25.09.2013 г.

Интервю с Г-н Иван Станчов


Срещнах се с един човек , за когото само съм слушал и съм чел. Един джентълмен какъвто не очаквах , че може още да съществува. Този достолепен и в същото време изключително земен българин се казва Иван Станчов , който е гражданин на света , но винаги е милеел за България.Завършва Университета Джорджтаун във Вашингтон, САЩ .Работи за Световната търговска корпорация Ай Би Ем в Ню Йорк, Рио де Жанейро и Париж, където заема мениджърски постове в отделите за маркетингови проучвания и продажби. Вицепрезидент е на корпорациите ИТЕЛ и Сторидж Текнолъджи в Лондон. След серия успехи в личен и професионален план е назначен за посланик на Република България във Великобритания и за първи български посланик в Република Ирландия. Връчва на кралица Елизабет акредитивните си писма, облечен в посланическия костюм на дядо си – Димитър Янев Станчов (1863-1940), също посланик във Великобритания (1908, 1922-1924), министър на външните работи (1906 г.) и министър-председател на България (1907 г.).
Седнали сме на двете дървени пейки до старата каменна чешма в тихия и уютен двор на г-н Станчов. Те са нашия декор в този прекрасен летен ден , за интервюто , което г-н Станчов беше така любезен да ми даде.


За Вас може още много да се изговори. Владеете 8 езика , награден сте с Ордена на големия кръст на Рио Бранко – Бразилия , Good Conduct Medal – USA,кръста на италианската солидарност и сте кавалер на ордена на почетния легион на Франция.Произхождате от един от най старите родове в България и сте основател на няколко благотворителни фондации. Кой от всички тези успехи можете да оприличите като най-голям?

Аз съм живял вече доста дълъг живот и е трудно да се каже, това беше най-важното или онова беше най-важното, но първият ми по сериозен успех бе ,когато станах посланник в Лондон,майка ми каза на брат ми „ето виждаш ли , брат ти е успял”, това разбира се не беше особено тактично от страна на майка ми към малкия ми брат(смее се),и вторият когато встъпих в длъжност облечен в униформата на дядо ми ,за мен това не беше най-голям успех,но беше може би най-непредвиденото, емоционално и мило нещо, което ми се е случвало , да мога след толкова години, един вид да вляза в пантофите на дядо ми.От житейска гледна точка най-големия ми успех беше когато влязох в АйБиЕм, вече бях женен и търсех работа, един доста нервозен момент за мен.
- Kое е мястото което сте видял и сте си казал „ Ето тук искам да живея”?
Мечтата ми беше да живея в Южна Америка, защото дядо ми беше си изкарал кариерата като инжинер в Бразилия. Писах 125 писма до компании, които оперират в Южна Америка, защото исках да отида да работя там.От тези 125 ми предложиха 3 , една от тях беше АйБиЕм.Тогава не знаех португалски и от компанията бяха доста скептични,че мога да го науча за 6 месеца, но като млад човек трябва да бъдеш малко нахален и упорит(смее се).Е след 6 месеца вече бях в Бразилия, знаех португалски и давах лекции, за това как се продава АйБиЕм компютър във Бразилия.
Доста от хората са скептични за работата в голяма компания, хубаво ли е да работиш за такава огромна корпорация?
Да , особено когато си млад, защото най-големия плюс е ,че те те учат и ти плащат, за да се научиш.След това вече има огромни възможности и бюджети .Ако разбира се се държиш горе долу както трябва, ако имаш идеи.Въпреки, че аз работих в една огромна и консервативна компания, в която новите идеи се приемат доста трудно, бутах напред и си казах че ще променя системата. А аз исках да продавам компютри в Южна Америка, и то в ерата на мастодонтите, когато един компютър струваше милиони долари. Представете си колко трудно ми беше да накарам Ню Йорк да разбере, че Бразилия не е джунгла, а има едно високо международно ниво. Но човек трябва да е упорит и винаги успява.
Разбрах, че сте познавал Джон Атанасов, какъв човек беше той?

Да ,той ми беше съсед в САЩ.Срещнах го преди години. И когато се запознахме той беше по-стар отколкото съм аз сега, той никога не говореше за компютри, защото това което беше направил беше преди много години. Мога да кажа само, че беше чест за мен да го познавам.
Защо Ви наградиха бразилците с най-почетния си орден? Разкажете ни повече за тази награда.
(Смее се) Бразилците наградиха моя шеф с ордена на кръста, знака който седи на знамето им. И аз почти на шега му казах добре аз осъществих толкова идеи и свърших цялата работа, а кого наградиха , теб. След време ме извика и ми каза абе , направил съм малък прием , докарай няколко приятели с теб, които си искаш.И аз извиках хората от офиса, с които работя и няколко съученици. Отидох там, всичко беше много хубаво и накрая той извади този много красив орден и ми го връчи като ми каза : Иване , аз това го направих след като президентът на Бразилия го удобри, заради твоите постижения тук, но и за това което си правил и във Варна ,за Карин дом.Аз останах без думи тогава.Разбира се фондация Карин Дом не е само моя заслуга , тя е и на всички хора които работиха здраво, за да се осъществи идеята и аз много им благодаря.
Как виждате сега положението в нашата мила родина?
Има един виц който много ми харесва.Свети Петър отишъл при Господ и му казал.
-Господи пак сте направил голяма грешка. Господ му отговорил -Защо бе Петре.
-На едно място сте сложил най-бистрите реки, най-хубавите дървета, най-красивите птици и животни, да не говорим пък за плажовете и морето. Господ му отговорил: -
Петре спри да ме критикуваш, не си видял хората, които ще сложа там.(смее се)
Този виц го изпозвах като пример в посолството, когато говорехме за туризма в България. Ние сме най-вредните за страната ни.Обичаме си страната, но някак си отблъскваме хубавото.Тези всичките хотели и комплекси по нашите плажове, това е тотален дизастър(прев. Англ. -Бедствие).Ужасно е, че се строи върху зелените зони.И най-лошото е че никой не сее дърветата на ново и не събира боклука.Карин дом е член на екологичната мрежа и децата от дома, които са с увреждания, събират боклуците в морската градина.Надявам се, че това ще е пример за всички родители, да се научат също да допринасят за чистотата на града си. Защото детето не хвърля фаса на улицата, прави го възрастния.Иначе живеем в една прекрасна страна, само трябва да си я пазим.

Какво може да се направи, за да запазим екологията на България?
Бих казал, че каквото можем да правим, трябва да го правим. Както казах всичко е въпрос на пример, всеки от нас е отговорен, да показва най-доброто държание и да не хвърля цигарата си от прозореца на 3тия етаж и наелоновата торбичка, която ще се залепи за короната на някое дърво.Просто пазете улиците и обществените градини все едно са ваша собственост.



И накрая , какъв съвет бихте дали на младите хора , които в тези времена , не им е лесно да си намерят работа и им е още по трудно да намерят изход от кризата в която сме?
Много голям проблем в момента е, че вие младите и абициозни хора, гледате границата и си казвате че заминавате и няма да се върнете повече тук. Аз съм бил навън и съм се върнал и много други са се върнали слава Богу,аз мисля, че е чудесно човек да отиде навън да се учи, но след това да се върне и да помогне с това, което е научил.Дали е икономист, дали е артист е все едно. За вас младите, които сте учили тук и навън, има места в международни компании, които ще се отворят рано или късно ,когато се утвърдят на нашия пазар и те самите опознаят България. Българинът винаги е чакал някой да му помогне.В миналото беше руският цар , той направи само бели , после Хитлер и той не ни помогна, след това дойде Сталин, е от него поне останаха няколко паметника (смее се) , а сега е ред на Европа да ни помага.Е, Европа ни помага ,но трябва да разберете, че никой няма да ви помогне ,ако не си помогнете сами. Ние сме стари вече и сега всичко зависи от вас.
Благодаря Ви, за това интервю Г-н Станчов!


И аз Ви благодаря! И Ви пожелавам успех.

Интервюто проведе:Иван Димитров
Снимки:Костадин Иванов

15.03.2012 г.

Мозъчна буря за безсмъртието


 Защо си в дупка в някой етап от живота ти? Би ли могъл да бъдеш някой друг, дори и да не си ограничен
от дължината му?
 Тоест ако си безсмъртен няма ли просто да се мъчиш по същия начин...само че завинаги,
или времето и по-скоро липсата на такова и постоянното бързане, ни кара да взимаме 
грешни решения... или правилни.Може би дори да си безсмъртен, ако в един момент изпаднеш в дупката 
толкова дълбоко,че да няма излизане, трябва да мине един цял цикъл , за да успееш 
да се измъкнеш и да почнеш на чисто.А има ли чисто? След като спомените остават...


Те ли са това което ни насочва? Или вътре в нас е записана програмата, по която трябва да се движим. 
Май не можем да я променим , колкото и да се борим.Или... Това ли е съдбата? Кой е измислил съдбата?
 Щом има дума за това "нещо", значи ли, че то е това, което искаме да ни води и трябва ли то да е истинско? 


Не ми се иска само аз единствено да съм отговорен за всичките си постъпки,може би за това аз създадох съдбата си, 
за да я обвинявам. За да не съм сам с последствията от поведението ми в тази трудна игра. 


Аз я създадох...Аз я насочих... значи само аз мога да я променя. Само аз и никой друг.


Но...нямам време, защото не съм безсмъртен!




20.01.2012 г.

Двама са компания трима са тълпа


Обяснявам един път и няма да обяснявам повече, става дума за любовен триъгълник не за аварийния в багажника на ладата ти , нито математически дето повечето от нас го ползваха да се чешат по врата или да си бъркат в носа с него , а за безформения и номериран с 1-2-3 триъгълник.

Та, за какво става въпрос в тази лека, но в същото време особено поучителна статия. В днешно време да си хванеш гадже е по-трудно дори и от триенето на фейсбук профила ти, за това повечето пъти когато се запознаеш с някой от срещуположния пол той или тя са почти на 100% заети, а 27% от тези 100 си имат по едно гадже и един объркан любовник или една страхотна напращяла любовница. Малко сложно стана, но така е по принцип в любовта батенца и какенца, а какво да кажем тогава за това недоразумение на моментната финансова стабилност в страната ни – любовният триъгълник. В интерес на истината той е толкова сложен, че един път Айнщайн бил казал поучително- „Всеки се стреми към съвършенството на сферата, но понякога ъгъла дава по-остър подход към дълбочината на вашето съзнание ”. Е това е толкова вярно, колкото е вярно че го е казал и самият Айнщайн, но поне ви изглеждаше правдоподобно в началото нали? Да ама не. Любовта е направена за двама , не трима и не 100на (за 100на съм чувал само в някой порно рекорди) На никой не му харесва да е сам, точно и за това някой от вас биха приели в началото, съвсем наивно че от 3ти и 2.5на ще станат някой ден 2ри, а може би и първи, но както знаете живота е кучка и в 98% от случаите ще се окажете на последното място с разбити сърце и банкова сметка, няколко изхвърлени дрехи на улицата, 1 чужда четка за зъби, шампоан за другия пол и неприятния мирис на изоставен човек, който повярвайте ми всички надушват. Първото нещо което се случва когато се набутате съвсем доброволно в такава сериозно шитняна* за вас среда, е пълното Арнолдшварценегеровото терминиране на самочуствието ви. Да, то си заминава като младо войниче на война, а вие го изпращате като 18годишна девствена момица, махайки със сополивата си кърпичка след него знаейки, че може би никога няма да го видите отново. Добрата новина е, че и партньора ви в това своеобразно любовно престъпление също най-вероятно губи доста голяма част от своето. А да не говорим за грубото погазване (понякога и по 4-5 пъти на ден) на 7ма точка от библейския кодекс, даващо му бизнес класа място в самолета на вечно горящите в ада.

Стигаме до там, че след всичко това си мислиш, че не си заслужава да си набиваш такъв автогол и то съвсем умишлено? Не , отново сте в грешка скъпи читателю. Заслужава си и то много. Любовния триъгълник е доказано, едно от най-бурните и внезапни влюбвания, съпътсвано от много позитивни и незабравими спомени. От вас зависи обаче, дали по някое време в този водовъртеж от чувсва, мисли, бурен, див, потен и напълно задоволителен секс, няма да решите да се правите на Капитан Промяна, да извадите великия пръстен на промяната и да се опитате да го използвате във ваша полза срещу вече добре формираната сфера от двама човека, на които всъщност вие се пречкате. Изведнъж ще се окаже че пръстена е там, но силата му е заминала на почивка на карибите и си е намерила страхотен френски гмуркач с руса коса и сини очи, и няма намерение да се връща, а вие ще насочвате пръстена във въздуха и напразно ще си хабите думите.

Най-доброто което можете да направите, е да върнете времето назад, но тъй като имаме тесни приятелски връзки с едни от най-добрите квантови физици, знаем че това е напълно невъзможно. По-скоро е трябвало, или да не започвате тази ваша авантюра или да кажете на въпросния човек още в началото „Виж с’я брат/сестра ня’я съм твой/я докато не станеш по-освободен/а от надрусано с емдиемей хипи на 1 юли в 10:17 сутринта.” Тогава шансовете ви да не сте 3ти се увеличават в пъти, а дори и да останете сам, винаги можете да напишете горния цитат на Айнщайн във фейсбук прикачен с някоя метъл баладка или този другия който гласи „Не се изкарвай жертва, за неща които сам си причиняваш” като прикачиш съответно някое хитово парче на Джъстин Бийбър, тогава ако поне 2ма да ви го ляйкнат, си е чист win по няколко фактора. Успех!

* да думата шитня съвсем реално съществува и в този контекст означава лайняна ситуация тип дързост и красота

19.05.2010 г.

Муха Part 2



Огледах се за последно в огромната зала в която бях останал сам ,а голямото лице вече се беше извърнало от мен, беше време да си ходя. Тъкмо излизах от напомнящата зала когато земята под мен се разтресе и се чу невъобразим тропот. Пред мен падна един огромен къс земя който напълно ме откъсна от изхода навън, отскочих настрани и в уплахата си полетях надолу към вътрешните стаи където се намираха килиите за прегрешили представители. Колкото повече летях надолу толкова повече се усилваха виковете за помощ. Стигнах до огромна порта направена да пази изхода от килиите в която имаше дупка в средата като от взрив. Погледнах през дупката и нещо черно ме удари по главата изблъсквайки ме в малка дупка до дясната страна на портата. По инстинкт си опипах главата за поражения и усетих топлата кръв която се стичаше по мен. Почти бях загубил съзнание когато за последно видях лице над мен. Това беше Алфа 1203 държащ странно приличащо на прашка оръжие.След това всичко стана черно и започнах да сънувам че летя над най зелените растения и най прекрасните поточета които съм виждал.
Chapter 2
Сънят на Алфа 1203
-Хей войнико цял ден ли ще седиш и ще чакаш да умреш? Вземи си оръжието и убивай тези гадове които избиха целия ти кошер и взеха децата на твоята майка.Ставай войнико, бий се!
Станах , обърнах се и видях събратята ми повечето мъртви или ранени с откъснати крайници и приковани от страх към земята , плачещи и викащи за помощ. Но помощ не идваше. Още от началото на възстанието нашият кошер беше сравнен с земята и повечето от тези които можеха да се бият бяха отдавна мъртви и затрупани под земята. В импровизираните ни окопи седяхме,гладни и биещи се с последни боеприпаси. Нямаше изход поне така изглеждаше от вътре. Нямаше надежда. Над мен летяха черни кълба които сякаш бяха запалени с умразата с която нашият враг ни нападаше и искаше да ни заличи от лицето на земята. С наведена глава тръгнах към окопа на главния който беше под най масивна атака. Нямаше как трябваше да стигна . Там бяха всичките ни оръжия а аз бях изгубил моето. Точно преди да стигна всичко почерня и пред мен се образува нереална картина от пушек и червените оттенаци на моите разкъсани събратя. Сякаш всичко изчезна, всичко за което се борехме падна в дупката на забравата образувана от този взрив. Нямаше оръжия с които да се бием. Нямаше главни които да ни дават заповеди. Нямаше надежда. Сякаш цялото ни съществуване беше заличено за броени секунди.
Озовах се насред поле обграден от всички които познавах.Гледаха ме с празни очи виждащи всичко и нищо. Нереалната картинка пред мен се променяше.Един по един всички изчезваха , а аз „виках спрете не си отивайте върнете се все още има надежда”. Остана само един възрастен представител , който се приближи над мен и ми каза.
Не се бой синко скоро няма да помниш нищо от тази омраза.
Но аз не искам да забравям-казах аз- Искам да си го върна на тези копелета. Искам да ги накарам да страдат както ние страдахме.
Не ги мрази те правят това защото не знаят нищо друго.Те са неразделен елемент от живота. А за да има промяна трябва да има страдание.
След тези му думи той се изпари все едно никога не е съществувал. Започнах полека да се изправям и тогава видях черен облак който се спускаше бавно към мен и обгръщаше всичко. Опитвах се да избягам , но бях като закован към земята. Погледнах надолу и видях как черното ме обгръща.Всичко затихна. Не се чуваше вятърът. Звукът изчезна. И с него изчезна и всичко което познавах.