15.03.2012 г.

Мозъчна буря за безсмъртието


 Защо си в дупка в някой етап от живота ти? Би ли могъл да бъдеш някой друг, дори и да не си ограничен
от дължината му?
 Тоест ако си безсмъртен няма ли просто да се мъчиш по същия начин...само че завинаги,
или времето и по-скоро липсата на такова и постоянното бързане, ни кара да взимаме 
грешни решения... или правилни.Може би дори да си безсмъртен, ако в един момент изпаднеш в дупката 
толкова дълбоко,че да няма излизане, трябва да мине един цял цикъл , за да успееш 
да се измъкнеш и да почнеш на чисто.А има ли чисто? След като спомените остават...


Те ли са това което ни насочва? Или вътре в нас е записана програмата, по която трябва да се движим. 
Май не можем да я променим , колкото и да се борим.Или... Това ли е съдбата? Кой е измислил съдбата?
 Щом има дума за това "нещо", значи ли, че то е това, което искаме да ни води и трябва ли то да е истинско? 


Не ми се иска само аз единствено да съм отговорен за всичките си постъпки,може би за това аз създадох съдбата си, 
за да я обвинявам. За да не съм сам с последствията от поведението ми в тази трудна игра. 


Аз я създадох...Аз я насочих... значи само аз мога да я променя. Само аз и никой друг.


Но...нямам време, защото не съм безсмъртен!