23.09.2009 г.

Be, Jonny, Be!


Аз не пуша трева ,ето защо някой всъщност ще послуша какво имам да кажа,не е като да послушаш Snoop Dog,например. Виждате ли трудничко е да вземеш някой джонка на сериозно,още повече, че те говорят почти за всичkо,но най-вече когато искат да израпят нещо като „Нон-стоп,нон-стоп индийски коноп...”и не, че не е вярно,просто хората не го приемат сериозно. Нека да оставим бонговете да се охладят за малко,поне до толкова, че да ми разкажеш от какво точно се прави оризовата хартия,без да я виждам как се свива по устните ти.

Имаш ли стреааач , а да ти се намира картончеее?

Споменах ли ,че вече не пуша трева. Май споменах. Ето, това е другия лош, лош, лош минус на тревата. След 10-тия масур не можеш да си спомниш какво си закусвал сутринта. Да малко е банално ,но е истина. (да не говорим, че се и оплешевява) Това води и към друг минус,който повече засяга индивиди, които сякаш всеки път показват нещо,когато искат да свият тревата. Да, за някой това е много важен и дълъг,дъъъълъг процес. Те винаги искат да свият. И те винаги искат да има някой,който им помага. Просто,защото са забравили да си вземат стреча,картончето,листчетата и най-вероятно не пушат цигари,и затова нямат запалка. Да не говорим,че и материал сигурно нямат. Иначе са готини типчета-забавни такива.Да живеят козунаците!

Мамо,мамо... А как точно изглеждаха полярните мечки?

Хубавото на тревата е,че тя някак сближава повече човека до природата . Все пак е растение...и индианците са го пушили – само дето са си добавяли и едно от най-халюцигенните семена в света,но това е друга тема. Искам да кажа,преди пушехме и се смяхме,чувствахме се живи. Нямаше параноя,нямаше депресийка,пък и една десятка си беше истинска десятка. Сега ти дават няк’во миризливо найлонче с два стръка от нещо, което расте по земята мамка му,което дори и не те напушва както трябва. И кой е виновен за това. Разбира се, че правителството. Но нека господата от правителството, да не ни вземат на сериозно,защото според обществото ние не сме нищо повече от наркомани, които само се чудят на коя пейка да се напушат, без да ги уловят батковците полицаи. Обаче вече май така стана,батка,че това същото общество, се обобщава в 10 % от населението на България, другите 90% си казват „ fuck it lets roll here”.

Иван Димитров

Муха


Глава Първа

Пясъкът се променяше.Променящите великани с четири крайника идваха всеки 12 луни и го променяха до там че ние сменяхме начина си на живот почти напълно.Въпреки опасностите които криеше този сезон ние намирахме начин да се запазим и най-вече да запазим спомена за това.Да, спомените ,това беше най-трудната част.Всеки един от нас имаше вроден дефект.Ние помнехме само по 26 минути и 24 секунди .С дяволска точност идваше нашето наказание и забравяхме всичко, което някога сме били.Разбира се, след дълго време на живот с този дефект, ние се научихме да го преодоляваме. Помагаше ни многочисленноста ни.Всеки от нас запомняше по нещо важно за другия и по този начин успявахме да запазим част от спомените.След тази революция на ума ни, дойде и нашето естествено развитие. Успявахме да изчислим с точност сезона на Променящите и се запечатвахме дълбоко под пясъците, с достатъчно храна.И така до края на сезона.

Моето име е Алфа 112.Ние нямахме сложни имена.На повечето от нас се даваше име чиято поредица идваше от нашия род и по -точно от Майка ни.Всеки грозд имаше по около 12000 представителя и една майка. Майката, разбира се, никога не излизаше, за каквото и да е било поради простата причина, че не и оставаше време.Нейното съществуване се изразяваше във възпроизвеждане на рода и хранене.И то какво!Половината представители от един род се занимаваха само с изхранването на Майката .И въпреки затрупания си график, на нея се падаше възможноста да бъде и главен Тектон-тоест Законо Изпълнител.Да след революционното запоняне някой решиха че ще имаме нужда от закони.Законите бяха както нужни, така и жестоки.Повечето отклонения от задълженията или още по сериозно –ненапомняне се наказваше със смърт.В почето случаи наказаният ставаше храна за Майката, което вдъхваше голям респект в повечето от нас.Поне в повечето, но за това по-късно.

Оставаха около 20 минути до моят греховен миг на пълно забвение.Точно двайсет минути и моят неусъвършенстван мозък съставен предимно от миниатюрни влакна през, който доста рядко преминаваше импулс на мисъл щеше да откаже напълно и аз щях да се озова насред един свят изпълнен с неизвестни. Знаех, че сезона на Променящите беше след половин луна, което беше не повече от 2 часа. Приготовленията кипяха с пълна сила в моя район. Шумът беше толкова силен от преминаващи почти блъскащи се един в друг представители, че дори и да нямах този дефект пак щях да си забравя мислите.Но аз знаех много добре моята задача и тя беше както на мнозина от нас, дълбаене.Дълбаене колкото се може по-дълбоко.Разбира се ,имахме и кой да ни наблюдава.В моят тунел това беше Гама 12.Той беше един от най-добрите работници на неговата Майка и се ползваше с пълното й доверие.Никой никога не го беше виждал да си напомня и сякаш за него тези 26 минути и 24 секунди не важяха.Въпреки че на повечето от нас ни костваше огромни усилия да си напомняме той правеше това със завидна лекота.И поради това си качество се ползваше с доста привилегии.Една от тях беше да не рови в продължение на 2 луни в твърдия пясък,както правехме ние, по низшите.

Той каза:

-Алфа 1203, до забравата ти остават 3 минути ако продължаваш да се бавиш ще се превърнеш пак в новородено.Нареди се за нампоняне!Ако не искаш да накарам някой друг да те закара!

-Да шефе веднага- Каза 1203 и продължи да копае сякаш без да разбира какво прави.

-1203 не чу ли какво ти казах!Ако не тръгнеш веднага ще изпратя Мерите да те приберат.Не ми трябват недоразвити в моя екип.

-Да шефе тръгвам.- Каза 1203 и отново не тръгна.

-Това беше, 1203 приготви се за наказание.-Така изречени тези думи предизвикаха много от работещите да отвърнат поглед от случващото се и да се задълбочат изкуствено в работата си.Всички знаеха на какво бяха способни Меритите.Те бяха войните пазачи на мира и тяхно задължение беше да съблюдават за спазването на законите и работния процес.Днес те бяха доста по-изнервени от нормално и това се дължеше на факта че сезона на Променящите наближаваше и те бяха тези, които трябваше да намират и прибират в тунелите представители закъснели за напомняне.

В момента, в който беше изречена думата наказание един от Меритите пристигна с още двама на мястото и без излишни приказки и думи отведе алфа 1203, който вече беше забравил целия си досегашен живот.Гледката на забравил още кара сърцата ми да спират.Изведнъж от мислещо и работещо създание, забравилия се превръща в зомбиран индивид, незнаещ дори как да се храни.Всички обърнаха поглед към 1203 за последно когато се чу гласа на Гама:

-Обратно на работа недоносени низши!Нали не искате и с вас да се случи същото.Всеки трябва да знае кога е неговия ред за напомняне, за да бъде заместен в работата.Работете казах!

И всички продължиха с двойно повече усилия да копаят.На мен ми оставаха не повече от 5 минути, за това реших да се насоча към Голиад грозда на моята Майка за напомняне. Отписах се и в този момент нов представител от низшия слой зае моето място.Работата никога не прекъсваше и никога не намаляше своя темп.Само това можеше да ни спаси от напълно унищожение.

Когато летях към Голиад около мен кипеше усилена работа.Навсякъде имаше работещи и от време на време се чуваха гласовете на по-визшите, напомняйки, че скоро идват Променяшите.Гледайки тази почти красива картина от десетки хиляди копаещи и вдигащи пушък до небесата работници, аз достигнах до входа на моят грозд.Той започваше с много малък отвор и продължаваше навътре към дълбините на километри под земята където живееше нашата Майка.Нейното скривалище разбира се беше по -сигурно от временните тунели, които копаехме но имайки предвид нашия огромен брой не можеше да събере дори една трета от нас.Напомнящите бяха разположени в началото на всеки грозд ,за да можеш ако се наложеше бързо да си припомниш ,да са наблизо. Техния брой беше винаги точно една трета от броя на целия грозд и седяха винаги в него. Работата им се изразяваше в това да помнят .В един безкраен кръговрат се завъртаха по 3 от мислите на всеки член от грозда и така почти невероятно ние успявахме да помним. Приближавайки до тяхната зала се чуха хиляди гласове смесени в един черен облак.Когато се приближих до входа видях картинка, която винаги ме е впечатлявала.Хиляди тела кръжящи на два сантиметра от земята в един мощен рояк ,който сякаш имаше вид на едно единствено лице.Тази огромна маса беше способна да смаже всяко препядствие.Но те не бяха там, за да смазват. Тяхната цел беше ограничена само в едно-Напомняне.

Направих едно бързо движение подобно на скок, за да вляза и да оставя редицата от моите братя да се движи отново навън отивайки да вършат задачите, които току що им бяха напомнени. Шумът този път беше невъобразим .Сякаш напомнящите работеха сега повече от друг път.Когато дойде моят ред огромната глава от мои събратя се извърна към мен и започна своя рецитал.

- Алфа 112 , остават 2 минути до твоето забравяне.Ти си закъснял с 24 секунди.Искаме да ти напомним да идваш точно когато ти остават 2 минути и 24 секунди, за да успеем да ти напомним целия живот се нуждаем от това време.-Едва казали това и моят час на изтриване на паметта настъпи, започнах да забравям.Все едно току що събуден от сън всичко ми изглеждаше толкова нереално и несигурно.Предишните 26 минути се оказаха едно тъмно петно далеч забравени и сякаш ненужни.Все едно бях живял хиляди безмислени живота.Всичко беше разбъркано и мътно , вече дори не помнех как се казвам.Дали беше Алфа 102 или нещо друго.Точно стигах до извода ,че не помня името си когато голямата глава отново заговори с толкова ясен и висок глас, че предишните ми незначителни мисли изчезнаха за секунда от съзнанието ми . Беше време да ми бъде припомнено.

Ти си Алфа 112 , роден от нашата превелика майка в този грозд наречен Голиад. Твоята функция в мирно време Алфа 112 е събирането на храна за твоята майка . Твоят район са пясъците южно от грозда близо до голямата гора. Разбира се в момента се намираме на половин луна от пристигането на Променящите и твоите задължения се свеждат до копаене на спасителни тунели. След точно 1 час Алфа 112 ти и твоите събратя ще се приютите в тунелите и ще изпълнявате заповедите на визшия представител назначен за вашия район.- гласът ставаше все по-слаб и забелязах ,че вече не всички напомнящи говорят ,а само един от тях.Аз не можех да го видя, но дори и да можех надали вниманието ми щеше да може да се задържи на него.В момента главата ми преливаше от информация свързана с моите приятели, един от които се оказа че е Алфа 1203, който точно преди 6 минути аз дори не успях да позная когато го отведоха Меритите. Напомниха ми също, че нашата Майка се грижи за нас и ако не спазваме нейните наставления правилно , ни грози лоша съдба. След това последва часта съд следващото ми презареждане на спомени, което трябваше да стане след точно след 24 минути и с тази информация моето напомняне приключи. Можех почти да усетя от свободата да не мислиш постоянно за забравяне и задължения.Дори сякаш можех да отида на гости на моите събратя от съседния грозд Титан. Това разбира се беше невъзможно защото всеки един от нашите гроздове се намираше на точно 25 минути от другите и то за най-бързите от нас.А аз не бях от най-бързите, както и повечето от моите братя.Единствените които можеха да вземат това разтояние преди да забравят бяха Меритите. Тези войни на кралицата имаха предимството да имат още един чифт крила, което ги правеше най-бързите и най-силните от нас