Интервю с Г-н Иван Станчов

Срещнах се с един човек , за когото само съм слушал и съм чел. Един джентълмен какъвто не очаквах , че може още да съществува. Този достолепен и в същото време изключително земен българин се казва Иван Станчов , който е гражданин на света , но винаги е милеел за България.Завършва Университета Джорджтаун във Вашингтон, САЩ .Работи за Световната търговска корпорация Ай Би Ем в Ню Йорк, Рио де Жанейро и Париж, където заема мениджърски постове в отделите за маркетингови проучвания и продажби. Вицепрезидент е на корпорациите ИТЕЛ и Сторидж Текнолъджи в Лондон. След серия успехи в личен и професионален план е назначен за посланик на Република България във Великобритания и за първи български посланик в Република Ирландия. Връчва на кралица Елизабет акредитивните си писма, облечен в посланическия костюм на дядо си – Димитър Янев Станчов (1863-1940), също посланик във Великобритания (1908, 1922-1924), министър на външните работи (1906 г.) и министър-председател на България (1907 г.).
Седнали сме на двете дървени пейки до старата каменна чешма в тихия и уютен двор на г-н Станчов. Те са нашия декор в този прекрасен летен ден , за интервюто , което г-н Станчов беше така любезен да ми даде.

За Вас може още много да се изговори. Владеете 8 езика , награден сте с Ордена на големия кръст на Рио Бранко – Бразилия , Good Conduct Medal – USA,кръста на италианската солидарност и сте кавалер на ордена на почетния легион на Франция.Произхождате от един от най старите родове в България и сте основател на няколко благотворителни фондации. Кой от всички тези успехи можете да оприличите като най-голям?

Аз съм живял вече доста дълъг живот и е трудно да се каже, това беше най-важното или онова беше най-важното, но първият ми по сериозен успех бе ,когато станах посланик в Лондон,майка ми каза на брат ми „ето виждаш ли , брат ти е успял”, това разбира се не беше особено тактично от страна на майка ми към малкия ми брат(смее се),и вторият когато встъпих в длъжност облечен в униформата на дядо ми ,за мен това не беше най-голям успех,но беше може би най-непредвиденото, емоционално и мило нещо, което ми се е случвало , да мога след толкова години, един вид да вляза в пантофите на дядо ми.От житейска гледна точка най-големия ми успех беше когато влязох в АйБиЕм, вече бях женен и търсех работа, един доста нервозен момент за мен.
- Kое е мястото което сте видял и сте си казал „ Ето тук искам да живея”?

Мечтата ми беше да живея в Южна Америка, защото дядо ми беше си изкарал кариерата като инженер в Бразилия. Писах 125 писма до компании, които оперират в Южна Америка, защото исках да отида да работя там.От тези 125 ми предложиха 3 , една от тях беше АйБиЕм. Тогава не знаех португалски и от компанията бяха доста скептични,че мога да го науча за 6 месеца, но като млад човек трябва да бъдеш малко нахален и упорит(смее се).Е след 6 месеца вече бях в Бразилия, знаех португалски и давах лекции, за това как се продава АйБиЕм компютър във Бразилия.
Доста от хората са скептични за работата в голяма компания, хубаво ли е да работиш за такава огромна корпорация?
Да , особено когато си млад, защото най-големия плюс е ,че те те учат и ти плащат, за да се научиш.След това вече има огромни възможности и бюджети .Ако разбира се се държиш горе долу както трябва, ако имаш идеи.Въпреки, че аз работих в една огромна и консервативна компания, в която новите идеи се приемат доста трудно, бутах напред и си казах че ще променя системата. А аз исках да продавам компютри в Южна Америка, и то в ерата на мастодонтите, когато един компютър струваше милиони долари. Представете си колко трудно ми беше да накарам Ню Йорк да разбере, че Бразилия не е джунгла, а има едно високо международно ниво. Но човек трябва да е упорит и винаги успява.
Разбрах, че сте познавал Джон Атанасов, какъв човек беше той?

Да ,той ми беше съсед в САЩ. Срещнах го преди години. И когато се запознахме той беше по-стар отколкото съм аз сега, той никога не говореше за компютри, защото това което беше направил беше преди много години. Мога да кажа само, че беше чест за мен да го познавам.
Защо Ви наградиха бразилците с най-почетния си орден? Разкажете ни повече за тази награда.
(Смее се) Бразилците наградиха моя шеф с ордена на кръста, знака който седи на знамето им. И аз почти на шега му казах добре аз осъществих толкова идеи и свърших цялата работа, а кого наградиха , теб. След време ме извика и ми каза абе , направил съм малък прием , докарай няколко приятели с теб, които си искаш.И аз извиках хората от офиса, с които работя и няколко съученици. Отидох там, всичко беше много хубаво и накрая той извади този много красив орден и ми го връчи като ми каза : Иване , аз това го направих след като президентът на Бразилия го удобри, заради твоите постижения тук, но и за това което си правил и във Варна ,за Карин дом.Аз останах без думи тогава.Разбира се фондация Карин Дом не е само моя заслуга , тя е и на всички хора които работиха здраво, за да се осъществи идеята и аз много им благодаря.
Как виждате сега положението в нашата мила родина?

Има един виц който много ми харесва.Свети Петър отишъл при Господ и му казал.
-Господи пак сте направил голяма грешка. Господ му отговорил -Защо бе Петре.
-На едно място сте сложил най-бистрите реки, най-хубавите дървета, най-красивите птици и животни, да не говорим пък за плажовете и морето. Господ му отговорил: -
Петре спри да ме критикуваш, не си видял хората, които ще сложа там.(смее се)
Този виц го използвах като пример в посолството, когато говорехме за туризма в България. Ние сме най-вредните за страната ни.Обичаме си страната, но някак си отблъскваме хубавото.Тези всичките хотели и комплекси по нашите плажове, това е тотален дизастър(прев. Англ. -Бедствие).Ужасно е, че се строи върху зелените зони.И най-лошото е че никой не сее дърветата на ново и не събира боклука. Карин дом е член на екологичната мрежа и децата от дома, които са с увреждания, събират боклуците в морската градина.Надявам се, че това ще е пример за всички родители, да се научат също да допринасят за чистотата на града си. Защото детето не хвърля фаса на улицата, прави го възрастния.Иначе живеем в една прекрасна страна, само трябва да си я пазим.
Какво може да се направи, за да запазим екологията на България?
Бих казал, че каквото можем да правим, трябва да го правим. Както казах всичко е въпрос на пример, всеки от нас е отговорен, да показва най-доброто държание и да не хвърля цигарата си от прозореца на 3тия етаж и найлоновата торбичка, която ще се залепи за короната на някое дърво.Просто пазете улиците и обществените градини все едно са ваша собственост.

И накрая , какъв съвет бихте дали на младите хора , които в тези времена , не им е лесно да си намерят работа и им е още по трудно да намерят изход от кризата в която сме?

Много голям проблем в момента е, че вие младите и амбициозни хора, гледате границата и си казвате че заминавате и няма да се върнете повече тук. Аз съм бил навън и съм се върнал и много други са се върнали слава Богу, аз мисля, че е чудесно човек да отиде навън да се учи, но след това да се върне и да помогне с това, което е научил.Дали е икономист, дали е артист е все едно. За вас младите, които сте учили тук и навън, има места в международни компании, които ще се отворят рано или късно ,когато се утвърдят на нашия пазар и те самите опознаят България. Българинът винаги е чакал някой да му помогне.В миналото беше руският цар , той направи само бели , после Хитлер и той не ни помогна, след това дойде Сталин, е от него поне останаха няколко паметника (смее се) , а сега е ред на Европа да ни помага.Е, Европа ни помага ,но трябва да разберете, че никой няма да ви помогне ,ако не си помогнете сами. Ние сме стари вече и сега всичко зависи от вас.
Благодаря Ви, за това интервю Г-н Станчов!

И аз Ви благодаря! И Ви пожелавам успех.

Интервюто проведе:Иван Димитров

Снимки:Костадин Иванов